30 години отминаха от падането на Берлинската стена и от настъпването на демократичните промени в страната. Най-сладкото нещо за много хора е именно падането на комунистическия режим, но дали той е забравен напълно или все още има хора, които копнеят за него? От друга страна, вече трябва да хвърлим един по-съвременен поглед на събитията и да отчетем, че следващите поколения са наясно с особеностите на тази система, в резултат на което сега търсят алтернативен начин на живот. Накратко казано, сега 89-та изглежда твърде далече и е парадоксално, че една стена, изградена от хора, всъщност винаги е разделяла хората. Но не само това – Източният блок ограничава свободата на словото и печата и хората живеят затворено и отдалечено.

      Единственият начин да се докопаме до най-сладкото нещо понякога е като не забравяме събития, дали негативен отпечатък върху живота ни. Да не се гледат определени филми и да не се слуша западна музика са само малка част от лимитираните дни, в които живее едно голямо общество, не само у нас, а и в много други страни. Помним ли сувенирите и символите, събирани и пазени като антики по домовете ни и също така опаковките от десерти и други хранителни продукти? Всичко това е едното лице на социализма, такова, каквото не всеки иска да го приеме и отрази в себе си, но което е всъщност суровата реалност. Наред с удобствата на системата, режисьорът и сценарист Георги Богданов набляга и на всички отрицателни последици върху живота ни.